The conection

Заглавие: The conection Пет Ное 09, 2007 1:48 pm

В тази история ще става въпрос за това как може хора,които са на хиляди километри могат да делят специанла връзка,дри и да нямат нищо общо.

Заглавие: Re: The conection Пет Ное 09, 2007 2:12 pm

Беше сутрин към 6 часа и слънцето сега изгряваше.Примамаващия аромат на горещ шоколад се разнасяше из цялата къща.Едно момиче стоеше на люлеещ се стол на балкона си с книга в ръка.А каква книга беше тя...Беше много голяма и дебела.Беше много красива с големи и ефирни,червени корици.Имаше един голям бронзов надпус,която казваше:
-Отвориш ли тази книга ти,няма да я затвориш!Тя с мъдрости всякакви ще те обогати!Но не споделиш това богатство с някой,ще понесеш последствията.
Мелодия направо я изпиваше с поглед,момичето не беше правило нищо друго освен да чете тази книга последните няколко дена.Сякаш тя бавно,малко по малко я погълваше.

Брой мнения : 85 Age : 29 Registration date : 04.11.2007

-Бате?
-Хм?
-Мама и татко още ли са с нас?
-Да,не се плаши...Мама и татко никога не са ни напускли духовно.
-А защо пак съм в детската си форма?
-Нека ти напомня,че се натъпчи с два килограма бонбони,сладки и тем подобни...Организмът ти не може толкова,не се натоварвай така...
-Ама бяха вкусни,кой може да устои?
-Да,ама да се държиш в момента като същинско дете не е никак забавно...

Заглавие: Re: The conection Пет Ное 09, 2007 2:32 pm

Книгата падна и зениците на момичето се разшириха.Това беше първят знак на живот,който тя показваше от няколко часа.Явно причината,която я извади от транса беше какаото,чашата беше паднала.Мелодия,стоя така няколко секунди...Изведнъж дъха и спря.Тя извика в състояние на пълен ужас и страх.Тя се просълзи,беше твърде уплашена.Тази книга...Мелодия я взе и я изхвърли през прозореца.Тя трябваше да я забрави,книгатта вече не съществуваше!

Брой мнения : 17 Registration date : 05.11.2007

Вратата се отвори тихо и момчето въздъхна. Отново ли..Той пристъпи в стаята и затвори. Тук никога не можеше да е сигурен..В кооперацията живееха какви ли не странни хора..Мястото беше пълно с "лудаци" както казваха хората, но детето не се страхуваше от никой тук..Познаваше ги
- Събуди се! - тръгна към онзи, заспалия на бюрото си върху някакъв учебник.
- Алуминий взаимодейства с солна киселина.. - промърмори заспалия и обърна глава на другата страна
- Вече е сутрин!Ще закъснееш! - започна отново детето, слагайки ръка на гърба му. Това подейства мигновенно
- Колко е часа?О не, о не..Трябваше да..дааа..Забравих урока при Чейси и..химията..и - събудения се изправи и започна да преобръща книгите и да търси нещо.
- Бързай!Хайде ще закъснееш, знам колко е важно за теб..
- Но трябваше да..Боже няма го, къде съм го дянал.
- Аз ще го намеря и ще ти го дам, когато се върнеш.
Мъжа се спря и погледна момчето.
- Сигурен ли си? - детето кимна и другия реши да му се довери. Щракна с пръсти, чантата се стегна сама. - Тогава довиждане - усмихна се, грабна летящата към него чанта и изхвърча навън.
- Пак се успа.. - съученика му погледна часовника си и показа ядосано вампирските си зъби - Защо изобщо ходим там?
- Знаеш защо..Не трябва да показваме къде живеем..и какво можем..Ние сме нормални

Брой мнения : 85 Age : 29 Registration date : 04.11.2007

-Радвай се,че сте в дървена ваканция,че как ще те пратя в такова състояние в университета?-Даниел вдигна сестра си в ръцете си.
-Не е дървена ваканция,половината университет се е наводнил снощи вечерта.
-Да,ту от дъждовете,ту и от кофти тръбите.
-Ах,в Лондон не е лесно май на училищата...
-За това пък е рай за вас.-самодоволно се усмихна елфът.
-Много си прав,драги ми братко!-доволна усмивка се изписа по лицето на малкото елфче.

Заглавие: Re: The conection Нед Ное 11, 2007 5:59 am

След като Мелодия най-накрая се отрезви,стана
и почисти какото.Беше толкова изморена,но сега след като вече отново
"живееше" нямаше време за почивка.Момичето се запъти към банята,нищо
не можеше да я отпусне повеч от една вана...Мелодия беше богат.Родителите и
бяха мъртви и и бяха оставили доста пари и компания за домашен дизайн.Живееше в
Париж и имаше малка и стилна къща в центъра на града.Мелодия беше на 18 и
нямаше приятел.Беше висока към 1,85 и имаше красива руса коса.Очите и бяха
големи,дълбоки и сини.Имаше една малка татуйровка на гърба няколко дупки на
ушите.След около 45 минути момичето най накрая излезе от банята.Облече се и излезе,навън беше доста
студено,валеше сняг.Беше няколко дена преди Коледа и града беше много
красив.Навсякъде имаше лампичики и коледна окраса.Чуваха се коледни песни и
навсякъде се виждаха усмихнати лица.По
улиците се разхождаха двойки и магазините бяха претъпкани.Само тя,една беше
сама...

Брой мнения : 17 Registration date : 05.11.2007

- Рим се разделя на..
Това вече не го интересуваше..Беше заспал отново..Беше учил до късно и сега не можеше да се въздържи. Подпрял учебника си така, че учителката да не го вижда, той спеше през цялото време. До него, вампира с кестенявите коси сърдито си драскаше нещо в тетрадката..Мразеше го този час..Мразеше да учи изобщо..не му трябваха тези неща.
- Кевин Ру?Какво става със събеседника ти? - вампира повдигна глава, после се извъртя към другия.
- Извинете - промърмори и разбуди другия.
- М? - сънено попита мъжа като се огледа.
- Сега, Джейдън да ми разкажеш целия урок от начало! - намуси се учителката. Кой знае защо го наричаше Джейдън..Май така се беше записал в училище..Учеше само, за да отклонява вниманието си от по-страшните за него неща. Кевин се усмихна и отново се върна към работата си, приятеля му срещна подигравателните погледи на още няколко съседа, но се изправи..Беше го учил това..Горе-долу..
Междучасието беше както винаги скучно, Кевин стоеше намръщено до прозореца.
- Стига с това..Без повече такива..От утре няма да ходим на училище вече..
- И какво ще правим..
- Ами.. - Кевин се усмихна - Ще видим какво е станало с твоите способностти..А аз се нуждая от храна
Мъжа потръпна, а вампира се усмихна доволно.
- Е..Ще те наричам Джей вече..Щом ти харесва..Днес само да съм те видял да учиш!Ще се нахраня с теб..И с момчето
- Не го намесвай..
- Само ако започнеш да учиш. Срамота е на 17 да се учи. Плюс това - той се настани на перваза и се надвеси опасно надолу..Поне за другите беше опасно, вампирът се справяше без проблеми.
- Казах ти, че нямам никакви способности
- Да..И сам виждам - засмя се присмехулно вампира и разговорът приключи с това

Брой мнения : 85 Age : 29 Registration date : 04.11.2007

-Много ги обичаш,нали?-попита Даниел,когато сестра му,върнала си нормалната елфическа форма,се приближи към прозореца със светнал поглед.
Обичаше декември месец,обичаше да вали сняг,но в повечето случаи беше само дъжд...Великобритания имаше гадно време.Елфката усмихнато гледаше коледните украси по дърветата и сградите,Биг Бен светеше величествено насред потъмнялото небе.Апартамента,в който живееха,беше голям.Брат и притежаваше голяма компания за магически мехлеми и отвари в Англия и имаха много пари,но нещо много по-скъпо липсваше...Родители...Дългата синя коса на момичето падаше надолу до кръста по тъмносинята и блуза и сиви дънки.Разширените и от вълнение сини очи погледнаха за миг коледната елха в ъгъла и усмивка се изписа по нежното и лице.
-Още няколко дни до Коледа...

Заглавие: Re: The conection Нед Ное 11, 2007 9:55 am

Момичето седна под голямата елха,която окрасяваха няколко дена.Стоеше там сама,и всички я подминаваха...Живота и беше толкова еднакъв.Всеки ден едно и също,повечето хора биха казало едни и същи хора ,но не и тя.За нея нямаше хора,всички просто я подминаваха,никой не я познаваше.ДОри собствените и колеги не я поздравяваха!Та тя беше тяхната шефка.Тя беше толкова изморена във всеки смисъл на думата.Трябваше и само едно здрасти за да бъде щастлива ,но не никой не я поздравяваше...Никой дори не я забелязваше.Навън изведнъж стана още по студено.Момичето бавно и ужасно тъжно тръгна към къщата си...

Брой мнения : 17 Registration date : 05.11.2007

- Тъмно трябва да е - изръмжа вампира и затвори с замах прозореца, като дръпна завесите. После се обърна към другия в дъното, очите му просветнаха. Джейдън, както го наричаха вече трепереше изнервено. Детето тропаше на вратата и викаше отвън, но Кевин беше заключил.
- Време е да ги видим твоите "малки" магиики.
- Не се доближавай..Предишния път.. - Джейдън трепна при спомена, беше избил родителите на детето, което викаше отвън..То беше малко тогава, Джейдън го беше отгледал..И то не знаеше истината..
- Сега вече всичко ще е наред..Изнервен съм, не съм хапвал отдавна, така че можем и по лесния начин - очите на вампира отново просветнаха и той зачака търпеливо. Виждаше перфектно в мрака. След минути кимна и изхвърча навън. Другия въздъхна и се свлече на пода. Усети промяната, макар и все още да не я виждаше..А и какво беше станало навън. Нещо не му харесваше, скоро промяната щеше да си личи, а времето се разваляше.
- Просто страхотно - намръщи се и се изправи пред огледалото. Точно сега не можеше да приема никого, дори детето

Брой мнения : 85 Age : 29 Registration date : 04.11.2007

-Тъжно ми е обаче...-прошепна елфката,все още загледана навън,рядко валеше сняг,но сега това се случваше...-че мама и татко не са с нас.
-Джесика,изминаха няколко години,моля те.-топлото изражение на Даниел се превърна в тъжно.
-Знам,но...все още си спомням как мама правеше специялни шоколадови сладки и ги оформяхме всички в различни коледни фигурки.
'-Х-хей,недей ме маца с шоколад!-стресна се Даниел,много по-млад,някъде на около петнадесет години.
-Защо,да станеш вкусен,да те харесат помощниците на Дядо Коледа!-смееше се малкото елфче и и продължи да го цапа с шоколад,който покриваше малките и пръстчета.'
-Искам отново така...-затвори очи и подпря чело към стъклото.

Заглавие: Re: The conection Нед Ное 11, 2007 10:45 am

-Е не че на някой ще му пука но...
Момичето влезе в бижутеруята и почна да разглежда обеците.
-Колко струват тези?-продавачката я погледна оттегчено...
-Моля?Ккакво искаш?
-Колко струват тези обеци?
-100 евро...
-Добре ще ги взема.
Продавачката дори не си направо труда да ги опакова.Мелодия знаеше,че тя не я пренебрегваше,просто беше оттегчена до смърт,но все пак това я накара да се чувства още по зле.Тя се запъти към библиотеката.То не беше точно библиотека, по скоро книжарница библиотека.Имаше страшно много книги,а книжарницата помещението беше толкова малко.Това беше най-любимото и място в целия свят.Първо защото много обичаше да чете,второ,защото там беше единствения човек,който общуваше с нея.Казваше се Иън и беше на 19.Имаше зелена коса и беше голям веселяк.Поринцип изглеждаше доста студен,но всъщност беше много добър.Мелодия много му симпатизираше,незнайно защо само той говореше с нея.
-Здравей!-каза момичето.Иън винаги я караше да се чувства по добре.-Имаш ли нещо ново и интересно за мен.
-О,здравей мой най-редовен клиенте!-Иън също така притежаваше библиотекта.-Какво ще желаеш днес?
-Някакво фентъзи ще свърши работа!
-Предлагам ти това!
Още една голяма и красива книга излезе на лице.Иън винаги познаваше какво иска тя.
-Ааа,Мелоди...искам да те питам нещо...
-По дяволите Иън оставих чешмата в къщи да тече...Трябва да тръгвам.Чао!-момичето се врътна и излезе...
-...какво ще правиш на Коледа?

Брой мнения : 17 Registration date : 05.11.2007

- Е..Наредих се - черната коса започна да расте и да променя цвета си. Джейдън пребледня, но нямаше какво да направи. Дългата коса стана лилава, очите просветнаха и също придобиха този цвят. Ако детето го видеше сега..Щеше да го познае..Щеше да познае убиеца. Магьосника вдигна глава отново към образа си и въздъхна..Беше много малък, когато се видя за пръв път..Харесваше му така, но не можеше..Не можеше да си го позволи. Сега трябваше да внимава много..Сложи първата му попаднала шапка и излезе навън през прозореца. Като се замислеше..наближаваше нещо, някакъв празник..Кой месец бяха изобщо..Не беше обръщал внимание на нищо от толкова време..Може би сега беше времето да се поразходи. Усещаше как магията в него напира..дано не направеше някаква глупост
- Дай ми едно кафе - каза, вече беше пред кафенето, на една от масите, загледан наоколо..Имаше сняг, не го беше забелязал това.

Брой мнения : 85 Age : 29 Registration date : 04.11.2007

-Ще изляза за малко навън!
Даниел вдигна вежди,навън беше доста студено...Но въпреки това,хора се разхождаха по улиците на красивия град и носеха големи торби,пълни с подаръци.Елфката излезе от голямата стая и излезе в коридора,който също не беше с малки размери...Награби дългото си до колената яке,сложи шапката и черните ръкавици и след минутки вече я нямаше.

Заглавие: Re: The conection Нед Ное 11, 2007 12:01 pm

-Колко съм разсеяна!-Мелодия връхлетя в апартамента и нагази в водата...Всички от до беше мокро.
-Направо супер!
Следващите няколко часа бяха прекарани в изсушаване на апартамента.Имаше няколко посещавания от гневни съсед,че са им мокри таваните.Мелодия се чувстваше странно,досега никой не беше чукал на вратата и!Навън валеше сняг.Тогава се почука на вратата...
-Ох още съседи!Да отивам отварям!-вратата се открехна-
-Зная,че тавана ви е мокър сега рабо...Иън!

Брой мнения : 73 Registration date : 05.11.2007

Вратата на малко ресторантче се отвори бавно и вътре влезе висок мъж с бяла коса, вързана на опашка и очила, беше елф на около 20. След него влезе малко момче с кестенява коса, неговата възраст не можеше да се определи на пръв поглед, но беше на около 13. Елфът се огледа внимателно и тръгна бавно на вътре, към една от масите. Москва беше изключително студена през зимата, сковаваше и единственото спасение от студа бяха заведенията и хотелите.
Елфът седна на една от свободните маси, а момчето срещу него:
- Сър, какво ще желаете?- попита тихо сервитьорът и се усмихна приветливо.
- За мен чаша вино, за него...- погледна момчето исе замисли:- Джин, какво ще искаш ти?
- И чаша чай ми е достатъчна.- отвърна тихо и се усмихна на сервитьорът, мъжът кимна и се отдалечи от масата. Белокосият и детето се спогледаха и се облегнаха едновременно назад като останаха безмълвни за момента, нещо ги тревожеше, но те рядко говореха за притесненията си.

Брой мнения : 85 Age : 29 Registration date : 04.11.2007

-Сняг...-прошепна тихо Джесика и напълни шепите си с белите снежинки.-Обичам сняг...
Разпръсна го около себе си и затвори очи,такава рядкост не беше за изпускане.После продължи по улиците с магазини,вече беше приготвила подаръците,но се разхождаше.Дори не оглеждаше витрините около себе си,вървеше през улицата само,за да стигне до парка.Потънала в мислите си,погледна за миг към една от многото големи елхи,украсена с всякакви неща.

Заглавие: Re: The conection Нед Ное 11, 2007 12:46 pm

-Иън!Какво правиш тук?
-Ами...Забрави си книгата!-момчето малко се изчерви.
-Много ти благодаря!
О,господи!За първи път някой влизаше в къщата и,не за да и се скара,а за да и каже нещо хубаво!Времето отново стана топло...
-Много ти благодаря!Искаш ли...какао?
И тогава всичките и спомени за сутринта се върнаха...
-О господи извинявай.Наистина много съжалявам!Ох толкова съжалявам!Не исках!
Сълзи почнаха да се стичат по бузите на Мелодия.
-Не искаше какво Мелоди какво има?Добре ли си?
-Книгата изхвърлих я!Наистина съжалявам!Книгата ме уплаши.Наистина много ме уплаши...и аз,аз без да исках,беше много спонтано изхвърлих я!Наистина не исках!
-Каква книга?Незнам за какво говориш!
-Онази с червените корици,голямата.
-Не съм ти я давал,тази книга тя...небиваше да излиза от библио...Сигурна ли си,че аз ти я дадох?
-Ами...не като се замисля,не беше ти!Беше твоя помощик.
-Този малък сополанко!Ще го смачкам!Само да го хвана...
-За какво говориш?
-Брат ми,той ти я е дал!Само да го хвана!
-Незная,но я изхвърлих!-сълзите отново почнаха да се стичат по бузите и...
-Спокойно нищо добре,че изхвърли тази демоничн книга!

Брой мнения : 85 Age : 29 Registration date : 04.11.2007

-Хммм,какво е това?-учуди се Джесика и леко се наведе.
Наполовина в снега,голяма червена книга и привлече вниманието.Елфката я вдигна в ръцете си и изтърска снега от нея.
-Я,книга!-усмихна се широко.-Супер,нещо ново за четене!Може и да говоря за нея в следащата си лекция..."Лориадър"?
Разчете големите златни букви на корицата и усмивката и стана още по-голяма.Върна се обратно на пейката и внимателно я разтвори.

Брой мнения : 17 Registration date : 05.11.2007

"Проклета Испания..Проклет вампир.." кафето го опари, но това нямаше значение..Отново беше видял нещо в течността..Някъде там..Стана от стола и замислено тръгна по улицата. От толкова отдавна не беше идвал на тук..Реши да се отбие в музея имаше интересни неща там. Дори и на неговото семейство. Застана пред витрината още в антрето и погледна оставения там пръстен..Може би трябваше да го вземе, но се страхуваше от него..Все още не..Беше опасно..Макар че със сигурност щяха да му кажат обратното. Трябваше първо да се посъветва с Кевин. Но..Нещо го привличаше..Огледа се..Сега беше моментът..Но дали беше редно?Всъщност..кой го интересуваше?И без това не знаеха кой притежава пръстена. Бяха го намерили хора на улицата, понеже младия магьосник го беше изхвърлил преди..Беше време отново да си го вземе..Отново се огледа. Нямаше никой. Леко протегна ръка към витрината и отново се спря несигурно.
- Аз ти предлагам да го вземеш - беше Кевин..Колко бързо се придвижваше..
- Но аз..това не е редно..
- Той е твой..
Магьосника отново се замисли..После просветна лека светлина и пръстена вече беше в ръката му.
- Отлично.

Брой мнения : 85 Age : 29 Registration date : 04.11.2007

-ААААГХ!-изкрещя Джесика.
Силна болка се разнесе из ръцете и веднага щом обърна страницата.Елфката изтърва книгата в снега и я погледна изплашено...
"Демонично...Само това може да ме нарани така...тук има нещо демонично..."
Болката стана непоносима,трябваше да се прибере колкото се можеше по-бързо.Втурна се през парка,паренето беше отвратително...Ако не действаше бързо,можеха да станат зле нещата...

Брой мнения : 73 Registration date : 05.11.2007

- Нава.- момчето отпи от чая, който току що му донесоха.
- Слушам те?- отвърна елфът, вгледал се в червената течност в чашата.
- Какво съм аз, защо не ме остави преди...
- Замълчи! Не искам да говорим за това сега, ти си живо същество, това е достатъчно!
- Кажи ми... трябва да знам, защо аз...
- Джин!- елфът се смръщи и остави чашата:- Казах ти какво си, живо същество... другото няма значение!
- Но аз ги... убих...- стисна чашата с чая и се замисли. Беше извършил нещо, което сега не проумяваше как е успял, беше още малък, още дете, може би на около 5 или 6, а Нава си беше същият като сега, нито една черта не се беше изменила, все така млад и тези сини очи, пронизваха Джин и го караха да трепери понякога.
- Защо мислиш, че си бил ти?- запита веднага белокосият и се подпря с ръце на масата.
- Защото видях израженията им, видях огледалото и моят образ как...- момчето се разтрепери, не можеше да опише с точност какво беше видял в онова огледало. Беше съзрял себе си изменен, с черна коса и алени очи, изражението му беше зловещо, а в ръцете си държеше онази жена, цялата окървавена, включително и той самият, лицето му. Този спомен го накара да стисне силно очи и да прикрие лицето си с ръце. Нава замълча, познаваше психиката на Джин по- добре дори от своята и беше наясно с чувствата му в момента, знаеше че детето се самообвинява в нещо за което не е сигурен.

Брой мнения : 85 Age : 29 Registration date : 04.11.2007

-Джес...какво...
-Черен корен!
-Ама чакай...
-ТРЯБВА МИ ЧЕРЕН КОРЕН,ВЕДНАГА!-изкрещя тя силно и дръпна ръкава на дясната си ръка.
Имаше дълги черни ивици по нея,които се насочваха към рамото и.Даниел стана бял като платно и изфуча от стаята.Върна се с едно шишенце,което Джесика сграбчи на мига от ръцете му и го изгълта на един дъх.
-Какво ти е станало?
-Книга...демонична...
-Как,как се казваше?
-Лориандър.

Брой мнения : 73 Registration date : 05.11.2007

Изведнъж елфът се стресна, нещо зазвъня тихо от джоба на дебелото кожено палто:
- Какво? Ало?- вдигна телефона и очите му се разшириха, когато чу гласа от среща.
- Нава!- развика се женски глас въодушевено:- Къде сте?
- В Москва, Джули... ти къде си?
- В Лондон, тук е невероятно красиво, светлините, елхите и хората! Страхотно е, а Джин с теб ли е?
- Да, разбира се... и той е тук. усмихна се елфът, момчето вдигна глава и го изгледа странно:
- Джули ли е, дай ми я?!- промълви и протегна ръка към него, но Нава се отдръпна леко назад към облегалката и продължи разговора:
- Къде беше до сега?
- Тук там, мисля преди Коледа, а и след това да пообиколя повечето европейски столици... имам доста пари за харчене!
- Спести малко, поне да имаш да се върнеш!
- Да се връщам ли, сама... мислех, че и вие ще дойдете някъде...
- Къде?!
- Няма значение, е чао за сега... ще ви се обадя пак след няколко дни!
- Джули, чакай... Джули?!
Връзката прекъсна и белокосият прибра телефона в джоба си:
- Тя беше... къде е?- усмихна се леко Джин.
- Май и тя не знае точно къде е, решила е да профука парите, които отмъкна от онзи мафиот преди да са я хванали...
- Няма да я хванат нали?
- Сестра ти е хитра, няма да се даде лесно дори и всички мафиоти да са след нея.